Надежда
Музика и изпълнение - Suno | AI Music
Когато Вселената мълчи, започнахме ние
Роди ме Вселената – да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
За път през пустинни, сурови премеждия,
за нежния допир в самотните нощи.
Взех от облака част – да раздавам промяна,
на контури, изграждащи смисъл в сърцата.
Бях и облак, и дъжд, и сълза нежелана,
и посях семена на съдби по Земята.
Сбирах късче по късче от висшата мъдрост,
махах було след було да докосна до тайнството...
За живота, за смъртта и за вечно пребъдване –
и това, що узнах на света да разказвам...
Но видях ослепели и объркани хора,
с вкаменени сърца, оглушали от крясъци!
Разтопени от ужас, печал и умора –
примирени с насилие, с вени прерязани!
Аз подавах Надежда, а ми връщаха чекове –
и търгуваха с нея човешките демони.
Аз дарих мъдростта да послужи за лек,
но се сблъсквах с душите от завист обземани.
И Надеждата свърши... Паметта бе безсилна.
Аз самата не знаех накъде да поема.
С ослепели очи и осанка снижила...
Прикована от ужас!
С прерязани вени!
Но видях ослепели и объркани хора,
с вкаменени сърца, оглушали от крясъци!
Разтопени от ужас, печал и умора –
примирени със злото, потънали в пясъци!
И тогава започнах Надежда да прося.
Дайте малко и вие – да напълним в торбичка...
Не достига за всички, но по малко ще носим...
Да запазим великия дар...
Да обичаме!