Нюансите на Вечността

    Нюансите на Вечността...

се смесват в моите зеници.

Денят се рони, връхлетя,

и виждам календарни листи...

Сега животът ми – маяк 

в далечината ми премига.

Разкъсва призрачния мрак

и светлината ме застига.

Попътен вятър по гърба,

а зад гърба – безброй години.

ще търся своята съдба

в несбъднатите си градини.

Изгаря тленното безспир

Остава само отпечатък.

Оставям всеки свой кумир

и продължавам пак нататък.

 

Ако изгубя пътя в здрач,

ако угаснат всички фарове,

ще стискам в шепа ключ-пазач,

пред мен небето се отваря!

Нюансите на Вечността...

ме викат, тръгвам по следите.

Смутена знаците чета

на страхове и на мечтите.

Стоя пред райската врата

и ангел името написа.

Нюансите на Вечността

Ме чакат, шепна „Отвори се“