Надежда 

Музика и изпълнение - Suno | AI Music

Когато Вселената мълчи, започнахме ние

Роди ме Вселената – да раздавам Надежда,

Надежда за дързост, за обич и прошка.

За път през пустинни, сурови премеждия,

за нежния допир в самотните нощи.

Взех от облака част – да раздавам промяна,

на контури, изграждащи смисъл в сърцата.

Бях и облак, и дъжд, и сълза нежелана, 

и посях семена на съдби по Земята.

Сбирах късче по късче от висшата мъдрост,

махах було след було да докосна до тайнството...

За живота, за смъртта и за вечно пребъдване –

и това, що узнах на света да разказвам...

Но видях ослепели и объркани хора,

с вкаменени сърца, оглушали от крясъци!

Разтопени от ужас, печал и умора –

примирени с насилие, с вени прерязани!

Аз подавах Надежда, а ми връщаха чекове –

и търгуваха с нея човешките демони.

Аз дарих мъдростта да послужи за лек,

но се сблъсквах с душите от завист обземани.

И Надеждата свърши... Паметта бе безсилна.

Аз самата не знаех накъде да поема.

С ослепели очи и осанка снижила...

Прикована от ужас!

С прерязани вени!

Но видях ослепели и объркани хора,

с вкаменени сърца, оглушали от крясъци!

Разтопени от ужас, печал и умора –

примирени със злото, потънали в пясъци!

И тогава започнах Надежда да прося.

Дайте малко и вие – да напълним в торбичка...

Не достига за всички, но по малко ще носим...

Да запазим великия дар...

Да обичаме!